Мечти и действителност - част 2.

(Когато огледалото казва истината)

Според пирамидата на Маслоу, човешките потребности представляват една логична последователност. Реално погледнато обаче не е така. За разлика от което и да е друго същество на земята, ние хората имаме много силно чувство и усет за естетичност и красота. Дори хора борещи се за елементарните си физиологични потребности, проявяват своя стремеж към красота и хармония. Макар че стандартите за красиво по отношение на човешкото тяло са в много широки граници и определено са въпрос на индивидуално възприемане, все пак има някои общи характеристики, които се повтарят и които имат тежест. Например „дебелите” хора биват оправдавани с понятия като „пухкав”, „ закръглен” и други с цел да се смекчи ненормалното състояние, наречено „наднормено тегло”. Затова „дебел” носи обидно послание, докато „наднормено тегло” носи послание за проблем. Интересно е че финансовото състояние на един човек не определя неговото тегло. Много бедни хора са изключително дебели. Така и много бедни хора са изключително стройни. Оказва се че стремежа към красота и хармония е заложен в нас независимо в какво състояние се намираме. Затова все повече хора търсят фитнес методики, които да адаптират към обстоятелствата в които живеят и възможностите, които имат с цел подобряване на външния си вид. И точно тук е корена на проблема на съвременното фитнес поколение. Преследвайки своите комерсиални цели, производители на храни и уреди рекламират „фитнес визия”, която много хора възприемат като идеал и еталон за постигане. Подведен от добре оформените послания и „факти”, обикновения човек купува и прави това, което вижда. Затова, позволете ми да ви представя моето виждане по отношение на някои типични „внушения”.

Мечти и действителност - част 1.

(Когато физиологията, кантара и сантиметъра са истински)

Стремежът към физическо развитие и усъвършенстване създаде две направления в спорта наречени Културизъм и Фитнес. По принцип много хора ги уеднаквяват, докато други рязко ги раграничават. От гледна точка на естетиката и хармоничността на човешкото тяло Фитнесът е все по популярен, докато културизма е все по критикуван Защо? Каква е действителността по отношение на Културизма и какви капани крие Фитнеса? Нека се опитам да изложа моята непретенциозна позиция.

Циклично хранене - изграждане на режима.

Цикличното хранене е адаптация към принципа на циклене на двете естествени фази на функциониране на човешкия организъм – активност и релакс.

Фазата на активност е свързана с разход на енергия, бодърстване и адаптиране.

Фазата на релакс е свързана с възстановяване, хранене и сън.

Как да приспособим храненето е комплексен, стратегически въпрос. Всичко зависи от това какво е ежедневието ни. Каквото и да правим, важното е да постигнем „хармония” между периодите на циклене.

МЕСО!

Месото се счита за една от най добре усвоимите храни за човека. Например феновете на ВМНВД основават подхода си на месото, като база за хранене. Веднъж обаче попаднах на блога на Ори Хофмеклер и прочетох, че хората са доминиращо вегетариански същества. Не напълно, както някои вегани искат да докажат, но “доминиращо”. За мен възникна въпроса, кое прави човека доминиращо вегетариански тип същество и какво място трябва да заема месото в едно оптимално меню.

Ето някои мисли:

Прясно изцеден сок - една не съвсем загубена надежда!

Един приятел се върна от Лондон и ми донесе опаковка “прясно изцеден сок”. Това много ме впечатли. По късно открих в един магазин у нас отново опаковка с “прясно изцеден” сок. В крайна сметка реших че това е една нова надежда за нещо по добро предлагано в хранителните магазини. Ненадейно обаче по мейла си получих едно от абонаментните писма от сайта на Mercola и съответно то охлади моя ентусиазъм по отношение на продаваните сокове.

Накратко: Технологията за производство на сокове представлява изцеждане на плодовете и събиране на изцедения от тях сок в големи контейнери за съхранение. Следва вакумирането на сока или премахването на достъпа на въздух с цел запазване дълготрайността на сока. Това обаче води до загубата на вкус. За да компенсират този ефект производителите добавят “естествени” овкусители и ароматизанти. Така всеки сок има идентичен вкус и аромат, което на практика е невъзможно. Опитайте да изцедите пресен фреш дори от една партида портокали и ще установите, че има разлика във вкуса. Разликата е особено характерна при различни партиди плодове. Острота на вкуса, натапчивост, сладост и други характеристики присъстват осезаемо в един чист, пресен фреш, докато “купешкия” е неутрализиран. Как? Ами чрез добавъчни средства, пък били те с названието “натурални”.

И така още една загубена надежда..., но не съвсем. Винаги можете да отидете до някой магазин и да си купите плодовете, които обичате. После изцедете сока от тях и изпийте един “истински “ фреш. И както винаги в мой стил ще ви споделя още една тайна. Използвайте пластмасови ножове, цедки и стъргала, а не метални. Всяко окисление от съприкосновението на метал с плодовете/зеленчуците е източник на замърсяване за вашия организъм. Пластмасовите прибори трябва да са “остарели”, понеже и те са носители на Ксеноестрогени(отново вредни). Пластмасовите прибори трябва да са леко матирали(захабени). В една друга темичка специално ще пиша за това. Засега толкова.

Прясно изцедения фреш е източник на живи витамини, минерали, ензими и въглехидрати. Фруктозния тип въглени не са особено подходящи за хора борещи се с излишните мазнини, така че пийте фреш умерено(около 200-300мл). Плодовете и плодовите фрешове не са за “наяждане”, а за “ФРЕШ” с цел по лесно да преодолеете фазата на нехранене и да стимулирате детоксикацията на организма. Айде спирам с темата, че се увличам в писане ...........

*снимките са само илюстративни. Технологията за производство на показаните сокове е неизвестна за автора на статията.